19.01.2008 г., 14:37

Неловко чужди

1.1K 0 32
Късни сме. Неловко сме си чужди.
Времето старее между нас.
Въздух сме. Азотно сме ненужни.
Грешките ни смеят се на глас.
Кратки сме. Меним се денонощно.
Секундно преживяваме. Самотни.
Слаби сме. Разпадаме се мощно.
Сираци са сърцата ни. Сиротни.
Мръсни сме. Суетно се оглеждаме.
Пречистваме се само от греха.
Познати сме. И пак се срещаме.
Зад паравана скришен на страха.
Спазмени сме. Дробово издишани.
В пристъпи живеем. Астматично.
Думи сме. Наскоро пренаписани.
В истории на други. Нищо лично.
СЪлзи сме. Солени са ни локвите.
Заплувахме във тях, като в море.
Кораби сме. Счупихме си котвите.
Търсим си миражни брегове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...