19.01.2008 г., 14:37

Неловко чужди

1.1K 0 32
Късни сме. Неловко сме си чужди.
Времето старее между нас.
Въздух сме. Азотно сме ненужни.
Грешките ни смеят се на глас.
Кратки сме. Меним се денонощно.
Секундно преживяваме. Самотни.
Слаби сме. Разпадаме се мощно.
Сираци са сърцата ни. Сиротни.
Мръсни сме. Суетно се оглеждаме.
Пречистваме се само от греха.
Познати сме. И пак се срещаме.
Зад паравана скришен на страха.
Спазмени сме. Дробово издишани.
В пристъпи живеем. Астматично.
Думи сме. Наскоро пренаписани.
В истории на други. Нищо лично.
СЪлзи сме. Солени са ни локвите.
Заплувахме във тях, като в море.
Кораби сме. Счупихме си котвите.
Търсим си миражни брегове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...