31.01.2009 г., 22:00

Нелюбима тръгнах си

1.5K 1 5
Не можех да си тръгна нелюбима,
имах нужда от твоето дихание...
Ала проклета да съм! Много те убивах!
И като сирак мълчах те, със стенания...

Нещастна съм, че не искам твоето "обичам те".
И чужда съм, че тая нощ съм толкова нелесна...
Аз те скрих в мене, във очите си...
Ала не посмях да съм със тебе честна...

А ти отново с мислите ме галиш,
а аз не мога да съм непростима...
Кажи ми, утре ми кажи, че пак ме мразиш,
задето тая нощ съм те ранила...

И недей сърцето ми да жалиш,
то отдавна е забравило вечерните молитви..
В чашите кълне се. От гордост мами.
Проклета да съм! Не зная даже и Всевишния...

Кълнях се, че не мога да съм нелюбима...
Вярвах, че съм стиснала болката в юмрук...
Ала късно се огледах. Много съм ранила.
Нелюбима тръгнах си. Не остана даже звук.









Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • нелюбима- мноо му се кефиш май
    ама мен ме дразни ... не само с повторението си
  • Привет Ди!
    Взимайки под внимание, че според теб творчеството е отражение на твоите чувста и мисли, не бих казал че е великолепно (болката не може да е великолепна или страхотна). Бих казал, че е трогателно,дълбоко така си подбрала думите, че караш човек да усети твоите мисли твойта болка все едно е негова. С твойте стихотворения, твойте сълзи са и наши сълзи, твойта болка е и наша болка, твойте усмивки са и наши усмивки. Пжелавам усмивките в твойте редове да преобладават
  • Чудесно е!
    Поздраления!
  • наистина е великолепно-браво
  • Страхотно е!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...