Jan 31, 2009, 10:00 PM

Нелюбима тръгнах си

  Poetry
1.5K 1 5
Не можех да си тръгна нелюбима,
имах нужда от твоето дихание...
Ала проклета да съм! Много те убивах!
И като сирак мълчах те, със стенания...

Нещастна съм, че не искам твоето "обичам те".
И чужда съм, че тая нощ съм толкова нелесна...
Аз те скрих в мене, във очите си...
Ала не посмях да съм със тебе честна...

А ти отново с мислите ме галиш,
а аз не мога да съм непростима...
Кажи ми, утре ми кажи, че пак ме мразиш,
задето тая нощ съм те ранила...

И недей сърцето ми да жалиш,
то отдавна е забравило вечерните молитви..
В чашите кълне се. От гордост мами.
Проклета да съм! Не зная даже и Всевишния...

Кълнях се, че не мога да съм нелюбима...
Вярвах, че съм стиснала болката в юмрук...
Ала късно се огледах. Много съм ранила.
Нелюбима тръгнах си. Не остана даже звук.









Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • нелюбима- мноо му се кефиш май
    ама мен ме дразни ... не само с повторението си
  • Привет Ди!
    Взимайки под внимание, че според теб творчеството е отражение на твоите чувста и мисли, не бих казал че е великолепно (болката не може да е великолепна или страхотна). Бих казал, че е трогателно,дълбоко така си подбрала думите, че караш човек да усети твоите мисли твойта болка все едно е негова. С твойте стихотворения, твойте сълзи са и наши сълзи, твойта болка е и наша болка, твойте усмивки са и наши усмивки. Пжелавам усмивките в твойте редове да преобладават
  • Чудесно е!
    Поздраления!
  • наистина е великолепно-браво
  • Страхотно е!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...