Нелюбима тръгнах си

Poesía

1.5K 1 5

Не можех да си тръгна нелюбима,
имах нужда от твоето дихание...
Ала проклета да съм! Много те убивах!
И като сирак мълчах те, със стенания...

Нещастна съм, че не искам твоето "обичам те".
И чужда съм, че тая нощ съм толкова нелесна...
Аз те скрих в мене, във очите си...
Ала не посмях да съм със тебе честна...

А ти отново с мислите ме галиш,
а аз не мога да съм непростима...
Кажи ми, утре ми кажи, че пак ме мразиш,
задето тая нощ съм те ранила...

И недей сърцето ми да жалиш,
то отдавна е забравило вечерните молитви..
В чашите кълне се. От гордост мами.
Проклета да съм! Не зная даже и Всевишния...

Кълнях се, че не мога да съм нелюбима...
Вярвах, че съм стиснала болката в юмрук...
Ала късно се огледах. Много съм ранила.
Нелюбима тръгнах си. Не остана даже звук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

нелюбима- мноо му се кефиш май
ама мен ме дразни ... не само с повторението си

2009-02-01T02:28:07+02:00
johnny_t (Иван Тодоров)

Привет Ди!
Взимайки под внимание, че според теб творчеството е отражение на твоите чувста и мисли, не бих казал че е великолепно (болката не може да е великолепна или страхотна). Бих казал, че е трогателно,дълбоко така си подбрала думите, че караш човек да усети твоите мисли твойта болка все едно е негова. С твойте стихотворения, твойте сълзи са и наши сълзи, твойта болка е и наша болка, твойте усмивки са и наши усмивки. Пжелавам усмивките в твойте редове да преобладават

2009-02-01T01:31:40+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Чудесно е!
Поздраления!

2009-01-31T22:42:18+02:00
aleksis_a76 (Десислава)

наистина е великолепно-браво

2009-01-31T22:39:26+02:00
robert (Роберт Кулиани)

Страхотно е!!!

2009-01-31T22:07:01+02:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0