31 ene 2009, 22:00

Нелюбима тръгнах си 

  Poesía
1228 1 5
Не можех да си тръгна нелюбима,
имах нужда от твоето дихание...
Ала проклета да съм! Много те убивах!
И като сирак мълчах те, със стенания...

Нещастна съм, че не искам твоето "обичам те".
И чужда съм, че тая нощ съм толкова нелесна...
Аз те скрих в мене, във очите си...
Ала не посмях да съм със тебе честна...

А ти отново с мислите ме галиш,
а аз не мога да съм непростима...
Кажи ми, утре ми кажи, че пак ме мразиш,
задето тая нощ съм те ранила...

И недей сърцето ми да жалиш,
то отдавна е забравило вечерните молитви..
В чашите кълне се. От гордост мами.
Проклета да съм! Не зная даже и Всевишния...

Кълнях се, че не мога да съм нелюбима...
Вярвах, че съм стиснала болката в юмрук...
Ала късно се огледах. Много съм ранила.
Нелюбима тръгнах си. Не остана даже звук.









© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • нелюбима- мноо му се кефиш май
    ама мен ме дразни ... не само с повторението си
  • Привет Ди!
    Взимайки под внимание, че според теб творчеството е отражение на твоите чувста и мисли, не бих казал че е великолепно (болката не може да е великолепна или страхотна). Бих казал, че е трогателно,дълбоко така си подбрала думите, че караш човек да усети твоите мисли твойта болка все едно е негова. С твойте стихотворения, твойте сълзи са и наши сълзи, твойта болка е и наша болка, твойте усмивки са и наши усмивки. Пжелавам усмивките в твойте редове да преобладават
  • Чудесно е!
    Поздраления!
  • наистина е великолепно-браво
  • Страхотно е!!!
Propuestas
: ??:??