НеЛюбов
Вие често ме сънувате.
Ходите намръщен, отегчен.
Нощем тайно ме целувате.
Тъжен се събуждате без мен.
Вие даже не говорите -
гледате ме мрачен и студен.
С друг се смеете и спорите -
никога не сядате при мен.
В миг случаен необмислено
светва в погледа ви лъч.
Сън ли е или наистина
пак въпрос ме мъчи.
Знам, загадка северна
нравът ви е - вечен студ,
но, простете ми, за мене
вий сте просто темерут.
Заприличах аз на статуя
няма, седнала до вас.
Тръгвам вече, Принце златен,
без да ви погаля с глас.
Бях накрая малко груба,
но пък вие - леден сфинкс.
Е, оставям аз на друга
гатанката да реши.
Прах ще заличи лицето ви,
ще замре гласът ви тих.
Ще забравя и портрета ви.
Ще остане тоя стих.
Дебрецен 1990
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Райна, радвам се, че си тук. Твоите стихове и коментари са откровения за мен. Освен талант и чувство, /както ти каза/ които са задължителни за пишещия, е нужно и още нещо, което не всички притежават, дори и аз, което ти имаш в изобилие. Не се променяй. Радвам се, че те познавам, макар и задочно.
-
Много е хубаво!
-
Който съди другите, не е благ, дори и да е прав в упреците си. Но е много трудно да обичаш дори и враговете си и да не се смяташ за по-различен от тях и по-добър. Никой не е лош по природа, всеки има основателни причини за поведението си, дори и престъпниците, а ние, слава Богу, не сме такива. Дяволът не може да принуди човека да бъде лош, затова използва хитринки и клопки, замазва очите, предизвиква подозрения и раздори. Той няма сила над нас, ако не го слушаме. Защото няма власт над свободната ни воля. Ако не сме толкова съсредоточени върху собствените си персони, няма да мислим, че все някой иска да ни отмъкне нещо или да ни обиди или да ни унижи, или да убие женското или мъжкото ни достойнство. Не търпим назидателност от другите, но все искаме да поучаваме. Не упреквам, на мен самата ми е присъщо, при хората на духа е така. Просто не трябва да се лепят етикети, никой не знае всичко за другия и за мотивите му.
-
Все така категорични си остават инатите. Ние не сме от тях, адашке, носим благото омиротворително име на Богородица. Много ми харесаха коментарите ти и ще се радвам, ако си гостуваме по-често на поетичните страници! Бъди здрава и вдъхновена!
-
Коя от тях ражда цветните гриви? Шегувам се, спомних си само един твой коментар. Мисля, че хората си присвояват символи, защото им липсва нещо, а не обратното. Както писах вече, не бива към думите да се закрепостяват значения. То е все едно да сравняваш жена с големи очи и малки крака и жена с малки очи и големи крака. И двете имат по нещо малко и по нещо голямо, но едната е красива, а другата - не. Важното е всичко да си е на мястото. Така е и с цветовете.
-
Мария,любовта е едностранна,двустранна и многостранна.Това е НеЛюбов,а си е истинска любов.
Поздрав! -
Благодаря, Влади.
-
Много ми хареса, Мария! Аплодисменти!
-
Здравей, адаш. Вече отдавна не съм толкова категорична. Благодаря. Ти пишеш чудесно, мисля, че не съм те коментирала досега, но те чета. Както и много други.
-
Хареса ми категоричността, след осъзнаване на трудната истина. Здравей!
-
О, това е дълга история, мисля, че беше останал с погрешно впечатление за мен, но се случи толкова отдавна, че вече няма значение. Но стихът наистина остана. От Дебрецен си спомням повече как с колежката ми, с която отивахме на курс, щяхме да скачаме от влака, защото не бяхме разбрали какво ни казват на унгарски и помислихме, че сме сбъркали дестинацията. Оказа се, че сме в правилния влак, но в погрешния вагон. Та какво да му се сърдя на него, че не е разбрал що за човек съм. Да опознаеш някого е много по-трудно, отколкото да научиш чужд език.
-
Щом ти е разказвал сънищата си, може да не е темерут, а просто – нерешителен...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
