16.12.2021 г., 7:35  

Намерен

1.5K 7 12

Пак облаци са сграбчили небето
и призрачно обгръщат океана,
душата търси светлата пътека,
но все я няма нея, все я няма.
И ето, кораб! Бели са платната,
а флагът му блести от светлина,
сърцето скочи, с радост от душата
и мигом Любовта го разпозна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ти се струва Като икебана е. Или по-просто казано - никога не нареждаш курабийките една в друга, оставяш пространство, което те сами изпълват със съдържането си Весело посрещане на Новата година и Благодаря ти!
  • Дарбата ти дава възможност да виждаш и в обикновените неща, заложен замисъл, който е в унисон с преживяванията на душата ти! Между редовете има много неизказани неща! Или може би така ми се струва! Поздравления, Дарина!
  • Ако някоя златна рибка ми каже, че ще ми изпълни едно желание, то бих си пожелала всеки човек на земята да получи за Рождество, като подарък - телескоп, за да види онзи кораб, който ще го прибере Вкъщи, в Любовта
    Благодаря ви
  • Любовта може да съществува там, където пространството се усеща като свое. И ако човек е преодолял изпитанията. Сред чуждото пространство любов няма, има само надежда, има и изпитания. И когато човек преодолее изпитанията, идва и наградата. При теб е също като във вълшебните приказки. Само че там е повествование, а тук картина. Браво!
  • Чудесно стихотворение с небесно откровение! Поздрави, Дари!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...