16.12.2021 г., 7:35  

Намерен

1.5K 7 12

Пак облаци са сграбчили небето
и призрачно обгръщат океана,
душата търси светлата пътека,
но все я няма нея, все я няма.
И ето, кораб! Бели са платната,
а флагът му блести от светлина,
сърцето скочи, с радост от душата
и мигом Любовта го разпозна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ти се струва Като икебана е. Или по-просто казано - никога не нареждаш курабийките една в друга, оставяш пространство, което те сами изпълват със съдържането си Весело посрещане на Новата година и Благодаря ти!
  • Дарбата ти дава възможност да виждаш и в обикновените неща, заложен замисъл, който е в унисон с преживяванията на душата ти! Между редовете има много неизказани неща! Или може би така ми се струва! Поздравления, Дарина!
  • Ако някоя златна рибка ми каже, че ще ми изпълни едно желание, то бих си пожелала всеки човек на земята да получи за Рождество, като подарък - телескоп, за да види онзи кораб, който ще го прибере Вкъщи, в Любовта
    Благодаря ви
  • Любовта може да съществува там, където пространството се усеща като свое. И ако човек е преодолял изпитанията. Сред чуждото пространство любов няма, има само надежда, има и изпитания. И когато човек преодолее изпитанията, идва и наградата. При теб е също като във вълшебните приказки. Само че там е повествование, а тук картина. Браво!
  • Чудесно стихотворение с небесно откровение! Поздрави, Дари!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...