16.12.2021 г., 7:35  

Намерен

1.5K 7 12

Пак облаци са сграбчили небето
и призрачно обгръщат океана,
душата търси светлата пътека,
но все я няма нея, все я няма.
И ето, кораб! Бели са платната,
а флагът му блести от светлина,
сърцето скочи, с радост от душата
и мигом Любовта го разпозна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ти се струва Като икебана е. Или по-просто казано - никога не нареждаш курабийките една в друга, оставяш пространство, което те сами изпълват със съдържането си Весело посрещане на Новата година и Благодаря ти!
  • Дарбата ти дава възможност да виждаш и в обикновените неща, заложен замисъл, който е в унисон с преживяванията на душата ти! Между редовете има много неизказани неща! Или може би така ми се струва! Поздравления, Дарина!
  • Ако някоя златна рибка ми каже, че ще ми изпълни едно желание, то бих си пожелала всеки човек на земята да получи за Рождество, като подарък - телескоп, за да види онзи кораб, който ще го прибере Вкъщи, в Любовта
    Благодаря ви
  • Любовта може да съществува там, където пространството се усеща като свое. И ако човек е преодолял изпитанията. Сред чуждото пространство любов няма, има само надежда, има и изпитания. И когато човек преодолее изпитанията, идва и наградата. При теб е също като във вълшебните приказки. Само че там е повествование, а тук картина. Браво!
  • Чудесно стихотворение с небесно откровение! Поздрави, Дари!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...