Dec 16, 2021, 7:35 AM  

Намерен

  Poetry
1.5K 7 12

Пак облаци са сграбчили небето
и призрачно обгръщат океана,
душата търси светлата пътека,
но все я няма нея, все я няма.
И ето, кораб! Бели са платната,
а флагът му блести от светлина,
сърцето скочи, с радост от душата
и мигом Любовта го разпозна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© любимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не ти се струва Като икебана е. Или по-просто казано - никога не нареждаш курабийките една в друга, оставяш пространство, което те сами изпълват със съдържането си Весело посрещане на Новата година и Благодаря ти!
  • Дарбата ти дава възможност да виждаш и в обикновените неща, заложен замисъл, който е в унисон с преживяванията на душата ти! Между редовете има много неизказани неща! Или може би така ми се струва! Поздравления, Дарина!
  • Ако някоя златна рибка ми каже, че ще ми изпълни едно желание, то бих си пожелала всеки човек на земята да получи за Рождество, като подарък - телескоп, за да види онзи кораб, който ще го прибере Вкъщи, в Любовта
    Благодаря ви
  • Любовта може да съществува там, където пространството се усеща като свое. И ако човек е преодолял изпитанията. Сред чуждото пространство любов няма, има само надежда, има и изпитания. И когато човек преодолее изпитанията, идва и наградата. При теб е също като във вълшебните приказки. Само че там е повествование, а тук картина. Браво!
  • Чудесно стихотворение с небесно откровение! Поздрави, Дари!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...