16 dic 2021, 7:35  

Намерен

  Poesía
1.5K 7 12

Пак облаци са сграбчили небето
и призрачно обгръщат океана,
душата търси светлата пътека,
но все я няма нея, все я няма.
И ето, кораб! Бели са платната,
а флагът му блести от светлина,
сърцето скочи, с радост от душата
и мигом Любовта го разпозна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ти се струва Като икебана е. Или по-просто казано - никога не нареждаш курабийките една в друга, оставяш пространство, което те сами изпълват със съдържането си Весело посрещане на Новата година и Благодаря ти!
  • Дарбата ти дава възможност да виждаш и в обикновените неща, заложен замисъл, който е в унисон с преживяванията на душата ти! Между редовете има много неизказани неща! Или може би така ми се струва! Поздравления, Дарина!
  • Ако някоя златна рибка ми каже, че ще ми изпълни едно желание, то бих си пожелала всеки човек на земята да получи за Рождество, като подарък - телескоп, за да види онзи кораб, който ще го прибере Вкъщи, в Любовта
    Благодаря ви
  • Любовта може да съществува там, където пространството се усеща като свое. И ако човек е преодолял изпитанията. Сред чуждото пространство любов няма, има само надежда, има и изпитания. И когато човек преодолее изпитанията, идва и наградата. При теб е също като във вълшебните приказки. Само че там е повествование, а тук картина. Браво!
  • Чудесно стихотворение с небесно откровение! Поздрави, Дари!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...