Неми писъци
Изтръпнало небе
надеждите
от себе си
на дрипи свлича.
Свирепа истина
в сърцето вие трънен дом
и синьото във тъжни вади се изтича...
Под клепките
светът
угасва
мълчешком.
Изплашена
потръпваща усмивка
събира сили всеки път,
съзре ли
как сълзите си преглъщаш
в порочността на омагьосания кръг.
А Бог седи
и гледа нямо
сълзите как попиват
във пръстта.
В душата
мрачното е толкова голямо,
че смисълът го няма...
… пустота
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
