Nov 27, 2010, 2:31 PM

Неми писъци 

  Poetry » Other
578 0 11

Изтръпнало небе

надеждите

от себе си

на дрипи свлича.

Свирепа истина

в сърцето вие трънен дом

и синьото във тъжни вади се изтича...

Под клепките

светът

угасва

мълчешком.

Изплашена

потръпваща усмивка

събира сили всеки път,

съзре ли

как сълзите си преглъщаш

в порочността на омагьосания кръг.

А Бог седи

и гледа нямо

сълзите как попиват

във пръстта.

В душата

мрачното е толкова голямо,

че смисълът го няма...

 

… пустота

© Лъки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бог седи и гледа нямо, но не и аз: хубаво стихо, Лъвче. Барона
  • И Бог седи и гледа нямо,,,,,
  • Много хубав стих!
  • Благодаря за думите ви,мили момичета!Ева и Анабел,прегръщам ви!
  • Много тъжен стих, с много тежък финал...!!!
    "В душата
    мрачното е толкова голямо,
    че смисълът го няма...
    … пустота"
  • Благодаря за коментарите на всички вас:
    agronik
    жарава
    velikataniki
    нмг
    rumiana
    feia
    ivanleko91
    Признателна съм за всеки ваш коментар и споделеност!
  • Страхотен стих, Лъки!
    Браво!
  • Силно! Поздрав, лъвче!
  • Еее, много красиви думи за такъв песимизъм!!!!Щом я има-усмивката...тя ще събере сили...
  • "В душата
    мрачното е толкова голямо,
    че смисълът го няма...

    … пустота"
    ...понякога е в преоткриването...
    Хареса ми! Поздрав!
  • харесах и аз много
Random works
: ??:??