Немил и недраг
Ти, който си разплаквал камък
и си държал душа във длани -
Защо наказан си и плащаш данък
за чужди белези и рани?
Защо износваш лицемерите,
които всеки ден ти слагат кръст,
но иначе от страх треперят,
че Бог ще ги посочи с пръст?
А в твоя дом расте ли обич,
или отдавна чувствата не дишат?
(Веднъж годишно, като в Ловеч,
когато люляците замиришат.)
И кой сега ще те замести
на тоя свят - фалшив и злобен,
Поете, с друго неизвестен
освен че си роден за спомен?
Ще знаем ли къде е гробът
на твоята лирична дарба,
или да чакаме прощално слово
преди да те накаца гарван?
Аз знам, че ще мълчиш и толкова.
До кръв, до задух и до синьо.
Ще счупиш зъбите на болката,
за да преглътнеш тежката обида...
Но знай, немили ти, недраги
щом хванал си веднъж перото
теб няма кой да те забрави.
Дано не те запомни злото!
©тихопат.
Данаил Антонов
21.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
