diesto (Данаил Антонов)
1039 617
27.08.2023 г., 13:58 ч.  

Немил и недраг 

  Поезия » Философска
276 2 6

Ти, който си разплаквал камък

и си държал душа във длани - 

Защо наказан си и плащаш данък

за чужди белези и рани? 

Защо износваш лицемерите,

които всеки ден ти слагат кръст,

но иначе от страх треперят,

че Бог ще ги посочи с пръст?

А в твоя дом расте ли обич, 

или отдавна чувствата не дишат? 

(Веднъж годишно, като в Ловеч, 

когато люляците замиришат.) 

И кой сега ще те замести 

на тоя свят - фалшив и злобен, 

Поете, с друго неизвестен 

освен че си роден за спомен? 

Ще знаем ли къде е гробът

на твоята лирична дарба, 

или да чакаме прощално слово 

преди да те накаца гарван? 

Аз знам, че ще мълчиш и толкова. 

До кръв, до задух и до синьо. 

Ще счупиш зъбите на болката, 

за да преглътнеш тежката обида... 

Но знай, немили ти, недраги 

щом хванал си веднъж перото 

теб няма кой да те забрави. 

Дано не те запомни злото! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.08.2023

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??