Немирник
С влажни пръсти роши ми косите,
разкопчава тънката ми риза,
страстно ме прегръща, без да пита,
сгорещен, до глезените слиза,
грабва ме, лудешки затанцувал...
Непознат е, а така връхлита!
Гледаш ме невярващ, негодуваш
как небрежно вдига ми полите,
спира на затоплените дюни,
палаво в очите ми наднича,
сякаш ей сега ще ме целуне
и ще стана негово момиче...
Вятърът хлапак необуздан е,
ти недей от него да ревнуваш:
прави днес от дрехата ми знаме,
утре ще избяга, разбунтуван,
по вълните - тъжен и самотен,
с песни на русалки укротяван...
Ти си ми в сърцето пуснал котва.
Бризът ли? - е, хайде да забравим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
