31 may 2011, 15:19

Немирник 

  Poesía » De amor
995 0 8

С влажни пръсти роши ми косите,

разкопчава тънката ми риза,

страстно ме прегръща, без да пита,

сгорещен, до глезените слиза,

 

грабва ме, лудешки затанцувал...

Непознат е, а така връхлита!  

Гледаш ме невярващ, негодуваш

как небрежно вдига ми полите,

 

спира на затоплените дюни,

палаво в очите ми наднича,

сякаш ей сега ще ме целуне

и ще стана негово момиче...

 

Вятърът хлапак необуздан е,

ти недей от него да ревнуваш:

прави днес от дрехата ми знаме,

утре ще избяга, разбунтуван,

 

по вълните - тъжен и самотен,

с песни на русалки укротяван...

 

Ти си ми в сърцето пуснал котва.

Бризът ли? - е, хайде да забравим!

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??