9.06.2010 г., 22:48

Немислимо

1K 0 1

Немислимо

(на майка ми, която никога не ме оставя да забравя коя съм и какво трябва да постигна)

 

Немислимо е за мен да те оставя -
недей ме укорява и не ме моли.
Във всеки миг на трудност или радост

                                               до теб ще бъда аз...

 

Ще бъда като вятър, като хала

и по твоите стъпки ще летя.

При теб ще дойда

и независимо от раните ти, ще те изцеря...

 

         Не, не ме кори!

Немислимо е дори за мен да те забравя,

да те оставя да забравиш бъдния ти път.

Не ме кори

                - за теб го правя -

немислимо е за мен да те оставя...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...