Немислимо

Poetry » Other

1K 0 1

Немислимо

(на майка ми, която никога не ме оставя да забравя коя съм и какво трябва да постигна)

Немислимо е за мен да те оставя -
недей ме укорява и не ме моли.
Във всеки миг на трудност или радост

до теб ще бъда аз...

Ще бъда като вятър, като хала

и по твоите стъпки ще летя.

При теб ще дойда

и независимо от раните ти, ще те изцеря...

Не, не ме кори!

Немислимо е дори за мен да те забравя,

да те оставя да забравиш бъдния ти път.

Не ме кори

- за теб го правя -

немислимо е за мен да те оставя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0