Ненаситна душа... все не спира да търси,
и се бори, със котешка гъвкавост,
като лодка, гребяща по шеметни бързеи,
във реката, примамливо лъскава...
Търси нов хоризонт, в небесата се рее
върхове дири, непокорени,
или музика, дето изкусно се лее,
от вълшебството й озарена...
В поетично изваяни рими потъва,
упоена от чудна наслада,
не остава безчувствена и хладнокръвна,
щом красива картина я грабне...
Ала най-ненаситно душата копнее,
смело впуска се, жертвоготовно,
с пламък ярък и огнен във нея да грее
безгранична любов, безусловна...
05.12.2006
© Дидислава Всички права запазени