15.12.2016 г., 17:13

Ненаучен

714 0 3

 

И в края ще те чуя като глас,
от който аз в небето ще се случа.
Защото, Боже, в сетния ми час -
греховете ще отмия в твоя ручей.

 

А после ще засветя във дете,
във двете му очи така омайни.
О, Боже, в мен с любов ще си расте
и все ще следва твоята безкрайност.

 

И в края ще те чуя като глас,
от който в миг в небето ще се случа.
Да мога в сън да се науча аз,
че човек се ражда и умира ненаучен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...