Ненаучен

15 dic 2016, 17:13

Poesía

361 0 3

И в края ще те чуя като глас,
от който аз в небето ще се случа.
Защото, Боже, в сетния ми час -
греховете ще отмия в твоя ручей.

А после ще засветя във дете,
във двете му очи така омайни.
О, Боже, в мен с любов ще си расте
и все ще следва твоята безкрайност.

И в края ще те чуя като глас,
от който в миг в небето ще се случа.
Да мога в сън да се науча аз,
че човек се ражда и умира ненаучен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.