Dec 15, 2016, 5:13 PM

Ненаучен

  Poetry
715 0 3

 

И в края ще те чуя като глас,
от който аз в небето ще се случа.
Защото, Боже, в сетния ми час -
греховете ще отмия в твоя ручей.

 

А после ще засветя във дете,
във двете му очи така омайни.
О, Боже, в мен с любов ще си расте
и все ще следва твоята безкрайност.

 

И в края ще те чуя като глас,
от който в миг в небето ще се случа.
Да мога в сън да се науча аз,
че човек се ражда и умира ненаучен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...