23.02.2009 г., 16:08

Ненавиждам сегашното време

1.4K 0 24

 

Не ми харесва сегашното

време,

май станаха излишни

писмата...

Поискам ли да кажа

„Обичам те",

с СМС-и ти ровя

в душата.

 

Много мразя сегашното

време,

там виртуални са  даже

цветята,

няма радост, не отнемат

бреме,

не докосват въобще

сетивата...

 

Ненавиждам сегашното

време,

във което така се

разделяме,

чрез имейл, сякаш много ще

вземе,

сякаш просто фирата

заделяме...

 

Обичам да изгарям

писмата,

мириса, от пламъка им

породен,

да прикривам от тебе

сълзата,

да усещам вкуса ú,

морско солен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами мерси на всички
  • То си е така, едно взима, друго дава. Зависи кое погледнем в момента . А това си е пак в сегашно време, а?
  • тъжно ми стана...за онези писма, вързани на купчинка с панделка...
    с най-милите спомени в тях...
    развълнува ме, Ани...но всяко нещо с времето си...нали...
  • Да.И аз някога пишех писма.Добрите стари писма...Ако и сега го правя ще ме помислят ли за дон Кихот?
  • Съгласна съм с теб! Много харесах!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...