23 февр. 2009 г., 16:08

Ненавиждам сегашното време

1.4K 0 24

 

Не ми харесва сегашното

време,

май станаха излишни

писмата...

Поискам ли да кажа

„Обичам те",

с СМС-и ти ровя

в душата.

 

Много мразя сегашното

време,

там виртуални са  даже

цветята,

няма радост, не отнемат

бреме,

не докосват въобще

сетивата...

 

Ненавиждам сегашното

време,

във което така се

разделяме,

чрез имейл, сякаш много ще

вземе,

сякаш просто фирата

заделяме...

 

Обичам да изгарям

писмата,

мириса, от пламъка им

породен,

да прикривам от тебе

сълзата,

да усещам вкуса ú,

морско солен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами мерси на всички
  • То си е така, едно взима, друго дава. Зависи кое погледнем в момента . А това си е пак в сегашно време, а?
  • тъжно ми стана...за онези писма, вързани на купчинка с панделка...
    с най-милите спомени в тях...
    развълнува ме, Ани...но всяко нещо с времето си...нали...
  • Да.И аз някога пишех писма.Добрите стари писма...Ако и сега го правя ще ме помислят ли за дон Кихот?
  • Съгласна съм с теб! Много харесах!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...