29.05.2008 г., 14:25

Ненавиждам те

882 0 2
 

Нараних те, но и ти ме нарани...

Единствено ти можеше да ми простиш,

Но не - предпочете да си отмъстиш,

А как точно - чрез приятелката обща!!

Вярата ми в нея ти разби

И приятелството разруши!!!

Жалко за хубавите дни...

Двамата обичахме се...

Аз на пиадестал издигнах те, ала

Мечтите ми - разбиха се...

Трябва ли така да продължим?!?

Единствено съдбата може да реши.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....