Къде сгреших със нея, не разбрах изобщо.
Такава лоша и потайна ли е женската душа?
На моето искрено мъжко приятелство
тя предложи само интриги и от своята суета.
Какво се случи, че нашето привличане да се превърне във омраза,
защо е толкова безкрайна женската душа?
На моето истинско мъжко себеотдаване
тя отговори със лошотия без една причина сега.
Кога, за бога, аз ще проумея лицемерите,
защо на всеки си отдавам добротата,
не искам вече да общувам на пределите,
че моята душа върви на ръба на канарата.
© Борислав тодоров Всички права запазени