15 июл. 2017 г., 23:49

Ненавист

960 1 6

Къде сгреших със нея, не разбрах изобщо.

Такава лоша и потайна ли е женската душа?

На моето искрено мъжко приятелство 

тя предложи само интриги и от своята суета.

 

Какво се случи, че нашето привличане да се превърне във омраза,

защо е толкова безкрайна женската душа?

На моето истинско мъжко себеотдаване

тя отговори със лошотия без една причина сега.

 

Кога, за бога, аз ще проумея лицемерите,

защо на всеки си отдавам добротата,

не искам вече да общувам на пределите,

че моята душа върви на ръба на канарата.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Маргарита. Огледай се и намери истинската!
  • Често чувам "свиркай си", но не мога. Емоциите не са избор, а вътрешна химия. Едни неща провокират положителните, други - отрицателните... Може да опитваш да ги подтиснеш, да не ги изразяваш външно, но това води до вътрешно напрежение и ставаш труден за околкните и за себе си.
  • Някъде бях чел, че негативните емоции (изобщо емоциите) са въпрос на избор от наша страна. Ние избираме да сме обидени или не! Не знам дали е така. Знам, че не е лесно, но опитай, направи правилния избор. Както казва един приятел - свиркай си!
    Харесах!
    *****
  • Обиден си. Ще ти мине. Не си попаднал на точната. Ще я познаеш по това, че е загърбила номерата и е точна , отдаваща, в твоите предели. Иначе, жените са си такива. Пълни с номера.
  • Е, нали летеше от радост. Защо пак си се сетил за хора, кото не си заслужават. Ядосваш ме вече. Стига си се вглъбявал в това и по-страшни неща има.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....