22.08.2009 г., 23:03 ч.

Ненужна 

  Поезия » Любовна
5.0 / 3
578 0 4
Бях златна праскова на връх висок,
докосвах важно птиците в небето
сега съм просто само плод
нахапан здраво – до сърцето.
Дали във миг надолу ще политна,
изящно, меко в жълтата трева
и мравките безщумно ще се радват –
Я виж, небето пратило храна...!
Но има време, свежият вечерник
люлее ме с насмешка във дъжда,
но аз не падам - очевидно,
ще се превърна в мъничка Луна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Предложения
  • Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...
  • Не ме превръщай във вода! Дъждът ме кара да се давя. От теб до другата вълнá Ще ме ......
  • Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...

Още произведения »