Ненужна

22.08.2009 г., 23:03 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 3

578 0 4

Бях златна праскова на връх висок,
докосвах важно птиците в небето
сега съм просто само плод
нахапан здраво – до сърцето.
Дали във миг надолу ще политна,
изящно, меко в жълтата трева
и мравките безщумно ще се радват –
Я виж, небето пратило храна...!
Но има време, свежият вечерник
люлее ме с насмешка във дъжда,
но аз не падам - очевидно,
ще се превърна в мъничка Луна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бели Петна
Убий простака с мълчание

Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...
Самозапалима (Само запали ме!)

Не ме превръщай във вода! Дъждът ме кара да се давя. От теб до другата вълнá Ще ме ......
Ято

Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...

Още произведения »