Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Aug 22, 2009, 11:03 PM

Ненужна 

  Poetry » Love
540 0 4

Бях златна праскова на връх висок, 

докосвах важно птиците в небето 

сега съм просто само плод 

нахапан здраво – до сърцето. 

Дали във миг надолу ще политна, 

изящно, меко в жълтата трева 

и мравките безщумно ще се радват – 

Я виж, небето пратило храна...! 

Но има време, свежият вечерник 

люлее ме с насмешка във дъжда, 

но аз не падам - очевидно, 

ще се превърна в мъничка Луна. 

И пак ще грея някъде отгоре 

и ще ухая само на звездите, 

презряла праскова- не ме боли, 

надникнах на страха в очите...

 

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??