Необичане
Не ме обичаш. Хубаво. Тръгни си.
Обичам те, но някак си ще спра.
Не съжалявай ме - отдавна станах силна,
но ти така не ме и опозна.
Не ме обичаш - нищо ново.
Аз знам, макар че си мълча.
Прозрачен си, но си чаровен,
отиваш си - и с теб си бях сама.
Обичам те все още - ще ми мине.
Аз доктор имам още от преди.
Ще ми отнеме няколко години,
но време имам, ти не ме мисли.
Не ме обичаш, а защо не тръгваш?
Душата ти виновна не мълчи...
За необичане награди не раздават,
а за обичане - не би спечелил ти.
Обичам те, но някак си ще спра.
Не съжалявай ме - отдавна станах силна,
но ти така не ме и опозна.
Не ме обичаш - нищо ново.
Аз знам, макар че си мълча.
Прозрачен си, но си чаровен,
отиваш си - и с теб си бях сама.
Обичам те все още - ще ми мине.
Аз доктор имам още от преди.
Ще ми отнеме няколко години,
но време имам, ти не ме мисли.
Не ме обичаш, а защо не тръгваш?
Душата ти виновна не мълчи...
За необичане награди не раздават,
а за обичане - не би спечелил ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
