26.06.2013 г., 16:24 ч.

Необуздани 

  Поезия » Друга
456 0 0

Не ми трябва кола и празна магистрала,
щом няма картина, която да е пъстра, цяла,
не ми трябва прозорецът, през който да гледам,
щом не мога звука в нощта да последвам.
Звукът ме отвежда до просторни поляни,
пълни със макове и лалета, непокътнати,
необрани, свежи и алени новоотворени рани,
на фона на всички увехнали, неизпъкващи,
със земята се сливащи и отекващи,
като кръвожадни зверове от ада, необуздани.

© Илиан Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??