Не ми трябва кола и празна магистрала,
щом няма картина, която да е пъстра, цяла,
не ми трябва прозорецът, през който да гледам,
щом не мога звука в нощта да последвам.
Звукът ме отвежда до просторни поляни,
пълни със макове и лалета, непокътнати,
необрани, свежи и алени новоотворени рани,
на фона на всички увехнали, неизпъкващи,
със земята се сливащи и отекващи,
като кръвожадни зверове от ада, необуздани.