Необяснимо
Необяснимо
Утро. Вали.
Нощта
не тръгва.
Сама и
вечна като Бог.
Светът -
далечен,
смешен,
строг...
А аз във нищо.
Животът -
спомен,
очертание
във ум -
оскъдица
и пищност.
Като
творец
в съзнание.
С очи
всевиждащи,
незнайни...
Гиганска тишина
ечи.
От тайни.
Гори
безнищие
от величавост.
С любов - безкрайност,
феномен и
дом -
от мен,
към мен,
за мен...
Безвремие
и амалгама
застинала -
апокалипсис,
сътворение
и минало...
В ефир студен
пламтят звезди
невидимо.
Вали.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
