Jan 13, 2010, 8:09 PM

Необяснимо 

  Poetry
462 0 5

                                         Необяснимо

 

 

 

 

Утро. Вали.

Нощта 

не тръгва.

Сама и

вечна като Бог.

Светът -

 далечен,

смешен,

строг...

А аз във нищо.

Животът -

спомен,

очертание

във ум -

оскъдица

и пищност.

Като

творец

в съзнание.

С очи

всевиждащи,

незнайни...

Гиганска тишина

ечи.

От тайни.

Гори

безнищие

от величавост.

С любов - безкрайност,

феномен и

дом -

от мен,

към мен,

за мен...

Безвремие

и амалгама

застинала -

апокалипсис,

сътворение

и минало...

В  ефир студен

пламтят звезди

невидимо.

Вали.

                                                       Диана   Загора

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??