ZAGORA (Диана Кънева) ZAGORA (Диана Кънева)
3 421
Jan 13, 2010, 8:09 PM

Необяснимо

  Poetry
620 0 5

                                         Необяснимо

 

 

 

 

Утро. Вали.

Нощта 

не тръгва.

Сама и

вечна като Бог.

Светът -

 далечен,

смешен,

строг...

А аз във нищо.

Животът -

спомен,

очертание

във ум -

оскъдица

и пищност.

Като

творец

в съзнание.

С очи

всевиждащи,

незнайни...

Гиганска тишина

ечи.

От тайни.

Гори

безнищие

от величавост.

С любов - безкрайност,

феномен и

дом -

от мен,

към мен,

за мен...

Безвремие

и амалгама

застинала -

апокалипсис,

сътворение

и минало...

В  ефир студен

пламтят звезди

невидимо.

Вали.

                                                       Диана   Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0