13 янв. 2010 г., 20:09

Необяснимо 

  Поэзия
461 0 5

                                         Необяснимо

 

 

 

 

Утро. Вали.

Нощта 

не тръгва.

Сама и

вечна като Бог.

Светът -

 далечен,

смешен,

строг...

А аз във нищо.

Животът -

спомен,

очертание

във ум -

оскъдица

и пищност.

Като

творец

в съзнание.

С очи

всевиждащи,

незнайни...

Гиганска тишина

ечи.

От тайни.

Гори

безнищие

от величавост.

С любов - безкрайност,

феномен и

дом -

от мен,

към мен,

за мен...

Безвремие

и амалгама

застинала -

апокалипсис,

сътворение

и минало...

В  ефир студен

пламтят звезди

невидимо.

Вали.

                                                       Диана   Загора

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??