18.06.2020 г., 11:00

Неочакван юбилей

803 6 13

„Празнувам“ неочакван юбилей –

петстотин стиха споделил съм вече!

Не съм Сизиф, ни даже Прометей –

аз бродя със блещукащо фенерче.

 

Дали разсмях поне един човек,

дали замислих го или разплаках?

Дали го размечтах, разбих на две –

от времето му късове отсякох!

 

Не зная! Свят – широк, народ – море,

опитвам с думите да бъда искрен.

Понякога звучал съм твърде зле

или недоразбран в езика писмен.

 

Изтръгвах от душата всичко аз –

ту радостен, ту луднал, ту потиснат.

Но влагах непокорната си страст

във всяка буква, дето тук записвах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много се Pадвам, че сте тук - на моя виpтуален юбилей, Приятели! Марианка, Весо, Валентина, Деа, Георги, Ели, Светулка, Дени, Пепи, Мони, Ангелче, Доче, Цвете, знам че не бройката е важна, но беше един прекрасен повод за да напиша още нещо хубаво, надявам се! Поздрави, бъдете топли и слънчеви, като нашето жадувано Лято!
  • Умили ме! Написал си го с толкова много чувства!
    Прекрасно е! Поздравявам те от сърце!
  • Честито! И както се казва да хилядиш и ли по- точно да многотомничиш
  • Прекрасно! Бъди все така одухотворен и нека музата не те напуска никога, независимо от настроенията!
  • Честито!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...