„Празнувам“ неочакван юбилей –
петстотин стиха споделил съм вече!
Не съм Сизиф, ни даже Прометей –
аз бродя със блещукащо фенерче.
Дали разсмях поне един човек,
дали замислих го или разплаках?
Дали го размечтах, разбих на две –
от времето му късове отсякох!
Не зная! Свят – широк, народ – море,
опитвам с думите да бъда искрен.
Понякога звучал съм твърде зле
или недоразбран в езика писмен.
Изтръгвах от душата всичко аз –
ту радостен, ту луднал, ту потиснат.
Но влагах непокорната си страст
във всяка буква, дето тук записвах!
© Данаил Таков All rights reserved.