---
Днес разбрах, че награда за тихо, среднощно мечтание
не се търси насила, не идва след заповед строга.
Ти внезапно нахлу — като мълния в свят ураганен
и сърцето потрепна — бе плод между тръните в глога.
Днес ръцете флиртуват с дъжда, стекъл капки в ревера ти.
В стих и песен превърна ти моето женско присъствие.
В неприветливи улици слънчев уют ми намери,
щом премигна с дъждовни очи, със сърце ме напътстваш.
Днес ухае кварталът на люляк и пролетно ùмане.
Даже черните свраки преплитат криле под липите.
Преизпълваш ме с обич — внезапна, гореща, безименна. ...