Последният неонов рицар,
пришпорил скоростен мотоциклет,
втъкан в мелодии и жици,
лети с експресия на самолет.
Лети неоновият рицар,
а птица близо не кръжи,
до гроб на любовта се врича,
на стари лаври не лежи.
И с бурен ураганен вятър
споделя тайните от раз,
актьор във неподправен театър,
в живота кара с пълна газ.
Последният неонов рицар
в компромиса не търси вариант,
блестят възторжени зеници
с цвета на нешлифован диамант.
© Димитър Станчев Всички права запазени
(театърът може и да е - на самобитен...)