Последният неонов рицар,
пришпорил скоростен мотоциклет,
втъкан в мелодии и жици,
лети с експресия на самолет.
Лети неоновият рицар,
а птица близо не кръжи,
до гроб на любовта се врича,
на стари лаври не лежи.
И с бурен ураганен вятър
споделя тайните от раз,
актьор във неподправен театър,
в живота кара с пълна газ.
Последният неонов рицар
в компромиса не търси вариант,
блестят възторжени зеници
с цвета на нешлифован диамант.
© Димитър Станчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
