Последният неонов рицар,
пришпорил скоростен мотоциклет,
втъкан в мелодии и жици,
лети с експресия на самолет.
Лети неоновият рицар,
а птица близо не кръжи,
до гроб на любовта се врича,
на стари лаври не лежи.
И с бурен ураганен вятър
споделя тайните от раз,
актьор във неподправен театър,
в живота кара с пълна газ.
Последният неонов рицар
в компромиса не търси вариант,
блестят възторжени зеници
с цвета на нешлифован диамант.
© Димитър Станчев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
