Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
11.12.2007 г., 11:11 ч.

Неосъзнато... 

  Поезия » Друга
1076 0 24
 

 

Облепяш ме с лъжите непотребни,

извайвайки ме в жалка статуетка...

Покълнали илюзии, безхлебни,

са мъртъв ембрион във епруветка.

Зачатъчно изгаряш сетивата...

с които обонятелно те вкусвах.

Съсичайки безкръвно и крилата,

неизбежна смърт предчувствах...

Последна глътка с дъх опожаряваш,

завързвайки косите ми горчиви...

С нелепост глуха се обожествяваш

в очите си така самовлюбчиви...

Недъгавото семе ням посяваш

във вените на вятъра стихиен...

И покварен, във нищета оставаш,

по луциферски, давещо ехиден...

Душата ти е сянка разнолика

и огледален образ... обезсмислен...

Нелечимост е в отрова недопита,

монологът ти първично... необмислен.

И дъхавите краища на мислите

възпират нероденото безчувствие...

Прехапани от неудобност маските,

издялани са в нямото присъствие...

И глинени гримасите, фалшиви са,

засъхнали в безжизнено очакване...

На молещото, скитащо спасение,

от хаоса на деспотично властване...

...

© Деси Инджева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??