Неосъзнато...
Облепяш ме с лъжите непотребни,
извайвайки ме в жалка статуетка...
Покълнали илюзии, безхлебни,
са мъртъв ембрион във епруветка.
Зачатъчно изгаряш сетивата...
с които обонятелно те вкусвах.
Съсичайки безкръвно и крилата,
неизбежна смърт предчувствах...
Последна глътка с дъх опожаряваш,
завързвайки косите ми горчиви...
С нелепост глуха се обожествяваш
в очите си така самовлюбчиви...
Недъгавото семе ням посяваш
във вените на вятъра стихиен...
И покварен, във нищета оставаш,
по луциферски, давещо ехиден...
Душата ти е сянка разнолика
и огледален образ... обезсмислен...
Нелечимост е в отрова недопита,
монологът ти първично... необмислен.
И дъхавите краища на мислите
възпират нероденото безчувствие...
Прехапани от неудобност маските,
издялани са в нямото присъствие...
И глинени гримасите, фалшиви са,
засъхнали в безжизнено очакване...
На молещото, скитащо спасение,
от хаоса на деспотично властване...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
