Неотменимо
И рече Бог: „Да бъде светлина!”
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода...
А роби сме на страстите човешки.
За чуждата вина – разстрел! О, да!
Но своята… едва-едва усещаш.
И с „праведници” пълен е светът...
А всеки е за ближния си грешник.
Не следва логиката верен път.
Изглежда аритметиката смешна.
Христовите повели ни тежат...
И кой е всъщност Той, че заповядва?!
Прилича всичко на една лъжа.
Измислици не са ли раят, адът?...
Създателя дори не си видял!
Животът миг е, а смъртта е вечност...
И вкопчваш се в нищожния си дял,
разбрал, че си на тление обречен.
Какво да сториш друго?... Най-добре
отдай се на насладите си земни!
Щом всеки неизбежно ще умре,
поискаш ли си нещо, ще го вземеш...
Невернико, почакай!... Размислѝ!
В света около себе си се вгледай!
Вселената не си създал, нали?
Земята, Слънцето, Луната бледа…
Един закон всемирен не е твой!
Един да промениш не е възможно!
Да спреш не можеш ураган, порой…
И земетръс – секунда да отложиш.
Защо така уверено реши,
че всичко е за тебе позволено?
Законът нравствен е неразрушим!
И никой няма власт да го отменя!
Човешките наредби се менят.
Но Божиите вечни са, без давност!
И как щастлив ще бъдеш в този свят,
ако срещу Твореца си въставаш?!...
Албена Димитрова
18.2.2020.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
