16.07.2007 г., 9:45

НЕОТВОРЕНА ВРАТА

646 0 6
Навън почуква  вятър леден,
а аз си мисля, че си ти.
Навън молба отправяш бледен,
а вятърът тъй нежно ми шепти!

Навън донася някой пролет,
а аз си мисля, че си ти.
Навън цветя оставя с трепет,
а моето сърце за теб скърби!

Навън дъжд взе да ромони,
а аз си мисля, че си ти.
Навънка моята любов звъни,
а моите очи са пълни със сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...