Jul 16, 2007, 9:45 AM

НЕОТВОРЕНА ВРАТА

  Poetry
652 0 6
Навън почуква  вятър леден,
а аз си мисля, че си ти.
Навън молба отправяш бледен,
а вятърът тъй нежно ми шепти!

Навън донася някой пролет,
а аз си мисля, че си ти.
Навън цветя оставя с трепет,
а моето сърце за теб скърби!

Навън дъжд взе да ромони,
а аз си мисля, че си ти.
Навънка моята любов звъни,
а моите очи са пълни със сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...