Четейки „Светът е част от мен”
от Валери Рибаров
Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан
под преспата сняг,
тежка сянка захапала
хлябът по ниви
разпилява в душите
на хората страх.
Чопли с нокти направо
в очите им празни
а в гърлата им вече
ни дума, ни стон.
Бог чедата ли свои
безумно намрази
или туй е неписан
вселенски закон?
За престъпника - титла,
богатство и слава.
За бедняка - страхът
за насъщния хляб.
Който няма,
животът го тежко
наказва..
който имал е
има
и пак...
02. 2010г.
© Росица Петрова Всички права запазени