Dec 18, 2020, 11:12 AM

Неписан вселенски закон

  Poetry » Other
781 0 2

Четейки „Светът е част от мен”
от Валери Рибаров

Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан
под преспата сняг,
тежка сянка захапала
хлябът по ниви
разпилява в душите
на хората страх.

Чопли с нокти направо
в очите им празни
а в гърлата им вече
ни дума, ни стон.
Бог чедата ли свои
безумно намрази
или туй е неписан
вселенски закон?

За престъпника - титла,
богатство и слава.
За бедняка - страхът
за насъщния хляб.
Който няма,
животът го тежко
наказва..
който имал е
има
и пак...

 

02. 2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...