Dec 18, 2020, 11:12 AM

Неписан вселенски закон

  Poetry » Other
785 0 2

Четейки „Светът е част от мен”
от Валери Рибаров

Свири вятър навън
в прокълнати комини
над живота затрупан
под преспата сняг,
тежка сянка захапала
хлябът по ниви
разпилява в душите
на хората страх.

Чопли с нокти направо
в очите им празни
а в гърлата им вече
ни дума, ни стон.
Бог чедата ли свои
безумно намрази
или туй е неписан
вселенски закон?

За престъпника - титла,
богатство и слава.
За бедняка - страхът
за насъщния хляб.
Който няма,
животът го тежко
наказва..
който имал е
има
и пак...

 

02. 2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...