4.08.2011 г., 23:50

Непобедима

886 0 1

Силна съм. Когато стоя пред теб,

трудно проронвам сълза... по-скоро крещя,

за да приглуша болката, за да всея страх

и да не видиш колко съм уязвима.

A така силно имам  нужда от една твоя прегръдка,

от две мили  думи, от сърце...

Често запазвам мълчание с леко насълзени очи,

но не... аз не плача, не и пред теб, не и пред  погледите на хората...

Не искам съжаление от теб, не искам да се чувстваш виновен

и затова съм непобедима, привидно непобедима...

А  сърцето ми... не питай за него...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...