4 авг. 2011 г., 23:50

Непобедима

882 0 1

Силна съм. Когато стоя пред теб,

трудно проронвам сълза... по-скоро крещя,

за да приглуша болката, за да всея страх

и да не видиш колко съм уязвима.

A така силно имам  нужда от една твоя прегръдка,

от две мили  думи, от сърце...

Често запазвам мълчание с леко насълзени очи,

но не... аз не плача, не и пред теб, не и пред  погледите на хората...

Не искам съжаление от теб, не искам да се чувстваш виновен

и затова съм непобедима, привидно непобедима...

А  сърцето ми... не питай за него...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...