4 ago 2011, 23:50

Непобедима

  Poesía
883 0 1

Силна съм. Когато стоя пред теб,

трудно проронвам сълза... по-скоро крещя,

за да приглуша болката, за да всея страх

и да не видиш колко съм уязвима.

A така силно имам  нужда от една твоя прегръдка,

от две мили  думи, от сърце...

Често запазвам мълчание с леко насълзени очи,

но не... аз не плача, не и пред теб, не и пред  погледите на хората...

Не искам съжаление от теб, не искам да се чувстваш виновен

и затова съм непобедима, привидно непобедима...

А  сърцето ми... не питай за него...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...