Непоискана
Счупена, глупава, малка мечта,
хлипаща в моите устни.
Тихо си тръгвам и пак съм сама,
даже и без да ме пуснеш.
Даже да има след тебе любов,
времето в мене е спряло.
Даже да бъдеш един ден готов,
свърши се - черно на бяло.
Може да бъда изгубена пак
в мрака на твоята липса,
само че още припомням си как
празното в теб ме притиска,
как ме направи поредния фарс,
как ме свали от небето.
Как бе до мен, по-далечен от Марс,
как бях до тебе проклета.
Счупих се заедно с тази мечта,
глупава, малка... но истинска.
Тръгна си тихо от теб любовта.
Просто не беше поискана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
