Непоискана
Счупена, глупава, малка мечта,
хлипаща в моите устни.
Тихо си тръгвам и пак съм сама,
даже и без да ме пуснеш.
Даже да има след тебе любов,
времето в мене е спряло.
Даже да бъдеш един ден готов,
свърши се - черно на бяло.
Може да бъда изгубена пак
в мрака на твоята липса,
само че още припомням си как
празното в теб ме притиска,
как ме направи поредния фарс,
как ме свали от небето.
Как бе до мен, по-далечен от Марс,
как бях до тебе проклета.
Счупих се заедно с тази мечта,
глупава, малка... но истинска.
Тръгна си тихо от теб любовта.
Просто не беше поискана.
© Мариета Караджова All rights reserved.
