etikki (Мариета Караджова)
100 82
Mar 26, 2013, 8:22 PM

Непоискана 

  Poetry » Love
740 1 8

Счупена, глупава, малка мечта,

хлипаща в моите устни.

Тихо си тръгвам и пак съм сама,

даже и без да ме пуснеш.

Даже да има след тебе любов,

времето в мене е спряло.

Даже да бъдеш един ден готов,

свърши се - черно на бяло.

Може да бъда изгубена пак

в мрака на твоята липса,

само че още припомням си как

празното в теб ме притиска,

как ме направи поредния фарс,

как ме свали от небето.

Как бе до мен, по-далечен от Марс,

как бях до тебе проклета.

Счупих се заедно с тази мечта,

глупава, малка... но истинска.

Тръгна си тихо от теб любовта.

Просто не беше поискана.

 

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??