Непокръстен живот
Иде ми с сълзи мъката си да удавя
и с пълно гърло да крещя на глас,
защо все на мене се случва
и винаги ли само аз, само аз?!
Иде ми някъде далече да избягам,
от всички и от всичко да се скрия,
но винаги аз и в това не успявам,
затова все още от мъката си пия.
Ще дойде ден, знам ли,
слънце ще изгрее и за мен,
но имам ли сили да дочакам,
да дочакам този ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Левков Всички права запазени
