22 июн. 2012 г., 21:30

Непокръстен живот

670 0 7

Иде ми с сълзи мъката си да удавя 

и с пълно гърло да крещя на глас,

защо все на мене се случва 

и винаги ли само аз, само аз?!

 

Иде ми някъде далече да избягам,

от всички и от всичко да се скрия,

но винаги аз и в това не успявам,

затова все още от мъката си пия.

 

Ще дойде ден, знам ли,

слънце ще изгрее и за мен,

но имам ли сили да дочакам,

да дочакам този  ден!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Несъмнено така и стана.. плаках за себе си,много плаках,така ми олекна,че сега съм друг човек и съм много по добре..Благодаря за съвета ти..
  • Свий една цигарка, сипи си една чашка и пий! Пий за себе си! Плачи за себе си!
  • така е,изпитал съм го на свой гръб..дано и този път да е така
  • Имай вяра. Понякога хубавите неща се случват, когато най-малко ги очакваш
  • Дай Боже..Че вече ми писна да го чакам..

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....